© 2017 Svilen Blazhev.

All rights reserved.

Свилен Блажев

1953     Роден  в Кюстендил, България

1972     Завършва Художествено Училище за Изящни Изкуства в София

1980     Завършва Националната Художествена Акедемия

            в София Специалност „Стенопис”

Член на Съюза на българските художници 1980 - 2000

Живее и работи в Кюстендил и София, България

Творби на Свилен Блажев са притежание на национални музеи и частни колекции

National Gallery of Fine Arts, Bulgaria; Municipal Art Gallery Sofia; Art Gallery Plovdiv; Art Gallery Sliven; Art Gallery Dobrich; Art Gallery Montana; Art Gallery Ruse; Art Gallery Lovech, Pushkin Museum, Moskow; Ludwig Collection Cologne; Bronda Collection, Helsinki, Giulio Andreotti Collection, Rome; Gunter Verheugen Brussels; Art Center Hugo Voeten, Belgium; Art Griffin Foundation, USA; Kostas Foundation, Washington

Избрани изказвания, рецензии и публикации

АВТОР НА СВОЕТО ВРЕМЕ

(Избрано от Рецензията към Каталога „Избрани Творби 1984-2013“, по повод на изложбата посветена на 60-годишнината на Свилен Блажев)

„Понятието „изкуство“, отнесено към Свилен Блажев, не звучи пресилено и странно, тъй като той е типичен майстор – има похвати, изработил е своя технология, в основата на работата му стоят здрави и изпитани стойности. Повече му подхожда обаче определението „творец“, защото той има свой личен стил.

В едно свое есе Свилен посочва и назовава някои свои етапи, наречени „Бъдник“, „Виазнтия“, „Фолк“ и т.н. Това би трябвало да изчерпа характеристиката му до края на миналият век. Паралелно обаче той работи класически пейзажи, натюрморти и композиции. Употребих понятието „класически“, защото те са типично „Свиленски“ и не са отнесени към началото на ХХ век, което е характерно за повечето от връстниците му, ориентирани към традиционните жанрове.

С изкуството си Свилен Блажев напомня, че съвременното пространство може да живее и чрез традицията. Природата на този процес е както естетическа, така и знакова. Тук той не се обръща към херменевтиката, а към мисли, които търсят родословието на съвремието. Съзнава, че езикът на изкуството, който има своя история, няма край и не може да бъде архаичен. В това се състои и актуалността на авторските му постановки.

Свилен Блажев е един от големите художници на съвремеието ни. Не се страхувам да изкажа подобна уязвима мисъл, именно защото приех да напиша нещо лично за него. А за себе си трудно бих посочил много художници, за които подобна констатация е възможна.

В последните десетина години Свилен Блажев преминава от естетвени материали (боя, пръст, слама...) към използване на изкуствена кожа, пластмаси, метални плоскости. Той смени пластицизирането с концептуалността на чистите, равни и предлаганите от индустрията стойности. В контекста на цялостното му развитие това представлява отново имплицитно митологизиране на бзлизкото минало. Този път става дума не за „Бъдници“, Византия“, Средновековие или Възраждане, а за оценка на визията, която определя 60-те години на ХХ век. По този начин Свилен преминава от модерността към нео-модерност, към цъвремие – в това се сътоят и поредните му приноси към искуството.“

Димитър Грозданов, изкуствовед